Селото

One comment to Селото

  • admin  says:

    Ковачевица е уникално малко селце, сгушено високо в гънките на Западни Родопи, заобиколено с тучни ливади, диви череши и ябълкови градини.

    В миналото хората са стигали до него само на магарета и коне, като пътя е бил трудно-достъпен. Така селото донякъде е било пощадено от набезите на турците, а по-късно спасено от засилената урбанизация.

    Като пристигнете в селото и поспрете под величествената плачеща върба близо до църквата, ще ви споходят спомени и чувства от деството – жужене на пчели, запален огън, звънчета на пасящи недалеч козички…

    В Ковачевица времето е спряло… Ритъма на живот е толкова бавен, че по естествен начин ще се слеете с него и ще потънете в чувството на радост и вътрешен покой.

    Селото е основано в края на 17 век и се откроява с автентичната си архитектура. Около къщите, градени с камък и дърво, се вият тесни калдаръмени улички… Покривите тук-там се припокриват, като в миналото можело по тях да се стигне от единия край на селото до другия.

    Потоните, или типичните за селото просторни чардаци, дават възможност на местните да живеят навън от ранна пролет до късна есен – дървените миндери, покрити с шарени черги и дюшеци, разкриват уютни “кьошки” или ъгълчета за отдих и раздумка… В дъждовни дни потоните предлагат чудесен заслон, от който се открива чудна гледка към отсрещните баири. Пак от тук може да наблюдавате менящото се настроение на времето – дъждовна пелена в един момент, и ярко слънце в следващия.

    През 1977 г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен паметник, което е спомогнало за опазването на духа и облика й. Част от къщите все още са руини, но доста от тях са възстановени и продължават да се възстановяват и понастоящем.

    Който веднъж се е докоснал до това вълшебно място, продължава да се връща отново и отново. Няколко дни прекарани в пределите му ще вдъхнат нови сили и енергия в тялото ви, а умът ви ще притихне умиротворен…

Leave a reply